Бялото мълчание

Начало книги

„Кълна се в Аполон-лекаря, в Асклепий, Хигия и Панацея и във всички богове и богини, вземайки ги като свидетели, да изпълнявам честно, съответно на моите сили и на моето умение, следната клетва и писмено задължение: … В който и дом да вляза, аз влизам там от полза за болния…“ Древните нарекоха тази клетва Хипократова и смятаха произнеслите я за полубогове, получовеци. В наше време богове няма, човеците създават законите на обществото. И неговата идеология!…

Някой чел ли е съвременната Хипократова клетва — Кодекса на медиците? Едва ли. И не е необходимо. Той е в сърцата ни, в делата ни. Оперирате един болен, знаете, че всеки момент може да настъпят усложнения — и си идете в къщи или в клуба с приятели на чашка. Или преди да натиснете скалпела, се пазарите за надницата. Или искате да ви заменят апартамента с по-удобен. Не, такива светотатства лекарското ежедневие не познава, въпреки че всеки ден мнозина от лекарите преживяват напрежение, значително по-голямо от една решителна квалификация за световно първенство по футбол. И се изкачват върхове също с много труд, а понякога и е жертви — както пише проф. Ч. Драгойчев.

Читать дальше →