Кръв по снега

Начало книги

Снежинките танцуваха под светлината на уличния фенер като късчета памук. Щураха се напосоки, не знаеха нагоре ли им се хвърчи, или надолу, оставяха се да ги подмята бурният леденостуден вихър, който нахлуваше от мрака, стелещ се над фиорда в Осло. Увлечени един от друг, вятърът и снегът се завъртяха в шеметно танго в тъмнината между затворените складови сгради на пристанището. Накрая на вятъра му омръзна и той изостави партньора си до една стена. Там навятият сняг се бе полепил по обувките на мъж, когото току-що бях прострелял в гърдите и врата.

От яката му капеше кръв върху снега. Не съм експерт по сняг — а впрочем по каквото и да било друго — но съм чел, че снежните кристали, образувани при екстремно ниски температури, са съвсем различни от кристалите на мокрия, на едрозърнестия и на сбития сняг. И именно специфичната форма на кристалите и ниската влажност на снега се явяват причина хемоглобинът в кръвта да запази тъмночервения си цвят. Така или иначе, снегът под мъжа ми навяваше асоциации за пурпурна кралска мантия, подплатена с хермелинова кожа — такава одежда бях виждал на илюстрациите в книгата с норвежки народни приказки, от която мама ми четеше като малък. Мама обожаваше приказки за крале. Навярно затова ме бе нарекла с име на крал.

Читать дальше →