Кралството

Начало книги

Бях на шестнайсет, когато Дог си отиде от този свят. Карл беше на петнайсет.

Няколко дни преди това татко ни беше показал ловджийския нож, с който впоследствие заклах Дог. Широкото острие с жлебове от двете страни блестеше на слънцето. Обясни ни, че по тези жлебове се оттичала кръвта, докато разчленяваш плячката. При тези думи Карл пребледня и татко го попита пак ли му е прилошало, както му прилошава в колата. И според мен точно това надъха Карл да се зарече да отстреля нещо, каквото и да е, всъщност без значение, и да го разфасова. Ако трябва, да го накълца на шибани дребни парченца, но да покаже, че е способен да убие животно.

— Ще го опека и ще го изядем — закани се той, застанал пред хамбара. В това време аз си бях заврял главата в двигателя на татковия кадилак „Де Вил“. — Той, мама, ти и аз. Нали?

— Да — потвърдих, докато въртях делкото в опит да центровам запалването.

— И Дог ще намаже — продължи Карл. — Ще има достатъчно за всички.

Читать дальше →