Лъжи

Начало книги

Изведнъж чувствам, че нещо не е наред, и отварям очи в мрака. Стаята е позната и я разглеждам на светлината на уличните лампи, която прониква през венецианските щори. На стените са окачени подбрани с вкус картини, кресла пазят камината отсреща. На едното са натрупани дрехите на Пол, а на другото е сложен старателно сгънатият ми халат. Аз съм в нашата спалня, безопасно място, убежище за двама ни. Другата страна на голямото легло е празна. Пол не е у дома. Затаявам дъх, защото отново чувам шум, тътрене и стържене, което се разнася отвсякъде и отникъде. Сърцето ми блъска в гърдите. Часовникът прищраква на 3:32 сутринта и от долния етаж се разнася трясък. Шумът може да събуди децата и мисълта ме изкарва от удобната топлина на завивките. Аз съм майка и първото ми задължение в служебната характеристика е да пазя децата си на всяка цена. Движенията ми са бавни и целенасочени, докато се подготвям за онова, което ще направя. Взимам мобилния си телефон и превъртам дръжката на вратата на спалнята, като се постаравам да отворя безшумно. Някой стене и пъшка в коридора и не звучи като Пол.

Читать дальше →