Да служим на човека

Начало книги

Истината е, че канамитите нямаха особено привлекателна външност. Наполовина приличаха на хора, наполовина на прасета, а това не е приятно съчетание. Първата среща с тях шокираше. Когато от звездите се сгромолясва твар с външността на изчадие и ти поднася подарък, колебаеш се дали да го приемеш.

Пък и не знам каква ли външност сме очаквали да имат извънземните посетители — имам предвид очакванията на тези от нас, които са се замисляли по въпроса. Може би сме предполагали, че трябва да наподобяват ангели или пък да са толкова различни от нас, че да не могат истински да ни уплашат с вида си. Навярно затова всички ние изпитахме такъв ужас и погнуса, когато ги видяхме да слизат от огромните си кораби.

Канамитите бяха ниски и много космати. Отвратително дебелите им туловища бяха покрити с гъсти сивокафяви косми, подобни на четина. Носовете им приличаха на зурли, а очите им бяха малки. Имаха по три пръста на месестите си ръце. Бяха облекчени със зелени кожени пояси и зелени къси панталони, но, според мен, облеклото им бе просто една отстъпка пред нашето чувство за приличие. Кройката на тези им одеяния изглеждаше модна. Канамитите притежаваха и своеобразно чувство за хумор.

Читать дальше →