Опасна дарба или поредният Фауст

Начало книги

Виктория нямаше време за игри. Нямаше време за приятели, нито да се смее, да скача или да се забавлява с обичайните детски занимания. Виктория беше на десет години, но не харесваше десетгодишните. На официалните лондонски вечери задачата й беше да си мълчи и да се държи възпитано пред възрастните. Сядаше в някой плюшен фотьойл и късаше листенца от букета сини хортензии в близката ваза, а краката й едва стигаха пода. Седеше си кротко и наблюдаваше гостите, които обикаляха стаята, пиеха чай или коктейли и коментираха скулптурите във фоайето.

По-малкият й брат — Чарли, обожаваше партита. Позволяваше на възрастните дами да щипят бузите му и свиреше концерти от Моцарт на детското си пиано — малък роял „Стейнуей“. Той беше едва петгодишен, но бръщолевеше предимно на испански или гръцки. Виктория не го намираше за забавен. Дори тайно си мечтаеше да го няма. Побесняваше като гледаше как майка й прегръща Чарли, а той се залива в щастлив смях. Чарли беше по-симпатичният от двамата. Виктория оправи очилата си пред огледалото и се обърна отвратена. Мразеше тези скучни вечери. Ненавиждаше графичния си калкулатор, учебниците, учителите и инструментите си, къдравата си коса, претрупания си график, очилата на баща й и удивителния коефициент на интелигентност на малкия й брат.

Читать дальше →