Дар

Начало книги

В по-голямата си част романът „Дар“ бе написан през 1935–1937 година в Берлин, а последната му глава завърших през 1937-а във Франция, на Ривиерата. Водещото емигрантско списание „Современные записки“, издавано в Париж от група бивши членове на Руската социалреволюционна партия, го отпечата в няколко броя, но без четвъртата глава, елиминирана по същите причини, поради които съдържащата се в нея биография бива отхвърлена от Василиев в третата (вж. стр. 243–244): хубав пример за това, как животът се принуждава да имитира тъкмо онова изкуство, което осъжда. Едва през 1952 г., подир близо две десетилетия откак бях започнал работата си над произведението, то излезе без съкращения благодарение на такава самарянска организация, каквато е издателство „Чехов“ в Ню Йорк. А това, при какъв режим в Русия „Дар“ може да бъде четен там, основателно вълнува въображението.

Живеех в Берлин от 1922 година, т.е. съвсем както младият герой в романа, но нито този факт, нито обстоятелството, че имаме с него общи интереси от рода на литературата и лепидоптерите1, би трябвало да предизвикат у читателя някакво „аха“ и да го подтикнат към отъждествяване на автора с творбата му. Не съм и никога не съм бил Фьодор Годунов-Чердинцев, баща ми не бе изследовател на Централна Азия, какъвто аз може би ще стана някой ден, не съм ухажвал Зина Мерц, нито пък съм се занимавал с поета Кончеев или с друг писател. Всъщност тъкмо у Кончеев или у романиста Владимиров, друг епизодичен образ, аз намирам нещичко от себе си, от човека, който бях около 1925 г.

Читать дальше →