Сентръл Парк

Начало книги

Най-напред бе силният и рязък полъх на вятъра, който помита едно лице.

Лекото шумолене на листака. Отдалеченият ромон на поток. Ненатрапчивото писукане на птиците. Първите лъчи на слънцето, които отгатваме през воала на все още притворени клепачи.

След това пращенето на клоните. Мирисът на влажна земя. Както и на разлагащи се листа. Дървесният могъщ аромат на сивите лишеи.

По-далече, неопределено, като в сън: неблагозвучно бучене.

Алис Шефер трудно отвори очи. Светлината на раждащия се ден я ослепяваше, розовата утрин боядисваше дрехите й. Плувнала в ледена пот, тя зъзнеше от студ. Гърлото й беше пресъхнало, а в устата усещаше силен вкус на пепел. Ставите я боляха, ръцете и краката й бяха обездвижени, а съзнанието й — притъпено.

Когато се изправи осъзна, че лежи върху грубо издялана пейка от необработено дърво. Смаяна откри, че масивно и яко мъжко тяло тежеше сгърчено върху хълбока й.

Алис сподави вика си и сърдечният й ритъм рязко се забърза. Опита се да се освободи, прекатури се на земята, но веднага се върна в предишното си положение. Установи, че дясната й ръка беше прикована с белезници към лявата китка на непознатия. Тя се опита да се отдръпне, но мъжът остана неподвижен.

Читать дальше →