И след това…

Начало книги

На Валентен Мюсо за неговите многобройни идеи и винаги уместни съвети.

Благодаря ти, Вален, без теб „И след това…“ не би могла да съществува в този си вид.

На моите родители и моя брат Жюлиен за техните насърчения и критики, често пъти дълбоко обосновани.

На Бернар Фиксо и на Каролин Лепе.

Да работя с вас е истинска привилегия за мен.

Остров Нантъкет, Масачузетс, есента на 1972 година

Езерото се простираше на изток от острова, зад блатата, които заливаха плантациите с боровинки. Бе хубав ден.

След няколко дни на студ мекотата се бе върнала и повърхността на водата отразяваше пламтящите отблясъци на циганското лято.

— Ей, ела да видиш!

Момченцето се приближи до брега и погледна натам, накъдето сочеше малката му приятелка. Една голяма птица плуваше насред листата. Безупречното тяло без нито едно петънце, черната като катран човка и невероятно дългата шия придаваха на птицата величествена грация.

Един лебед.

Читать дальше →