Бележки (към романа „Братя Карамазови“)

Начало книги

Романът „Братя Карамазови“ за първи път е отпечатан в списанието на М. Катков „Русский вестник“ през 1879 година, книжки 1—2, 4, 5, 6, 8, 11, 1880 година книжки 1, 4, 7, 11. В отделно издание излиза през 1881 година в Санкт-Петербург под заглавие — Ф. М. Достоевский. Братья Карамазовы. Роман в четырех частях с эпилогом. Тт. I (чч. 1, 2) — II (чч. 3, 4, Эпилог). Романът не хрумва на Достоевски отведнъж. На грандиозния му замисъл за няколкоточно произведение „Житието на великия грешник“ се спира по-подробно студията в т.V от наст. изд. върху романа „Престъпление и наказание“. Част от идейните нишки и героите на това неосъществено творение продължават в „Братя Карамазови“.

Романът, който писателят замисля, е рядко концентриран в съзнанието му още в началото. Бележките по плана не са запазени, но се счита, че не са много. Достоевски има фабула, която почти не променя — за отцеубийството и за „случайното семейство“. Тук е голямата разлика с романите „Идиот“, „Бесове“ и „Юноша“, които авторът започва с дълго обмисляне и промени в сюжетните линии. В „Дневник на писателя“ от 1877 година Достоевски има изключително важна бележка за „Двойник“ и за темата за двойничеството: как в дъното на човешката душа възниква втори, двойнствен негов образ — но образ, който му е противен, уродлив, който го отразява като в криво огледало и разкрива потиснатите му желания и пориви. „Тази повест, твърди авторът, положително не ми се удаде, но нейната идея беше достатъчно светла и нищо по-сериозно от нея никога не съм прокарвал в литературата.“ До началото на „Братя Карамазови“ има само една година. Малко преди това, пак в „Дневника“ той пише за своя идеал — роман за днешните деца и за отношението „бащи — деца“.

Читать дальше →