Сълзите на дракона

Начало книги

Не гледам на себе си като на писател, защото не издавам или продавам написаното, а го подарявам. И защото за мен неколцината приятели, които са прочели и харесали нещо мое са по-ценни от парите. Предпочитам да се смятам за разказвач на истории, защото точно това правя — освобождавам различни истории и идеи, които живеят в мен и искат да излязат навън. Надявам се да ви доставят такова удоволствие да ги четете, каквото доставиха на мен докато ги писах.

Интересувам се от наука и технологии, и винаги съм харесвал книгите и филмите, изпълнени с приключения. Мразя насилието и го избягвам в сюжетите си, доколкото е възможно. Ако искате да научите повече за мен, ще трябва да погледнете света през моите очи. А ако не можете (защото главата ми си е моя и не пускам всекиго вътре) — ви предлагам да погледнете през очите и постъпките на героите ми.

Желая ви приятно четене.

Той беше гладен. Бавно и неусетно гладът се бе превърнал в негов неканен спътник, в сянка, която не можеше да прогони. Доскоро майка му отиваше на лов всяка нощ и всяка сутрин се връщаше с храна за него. Но вече минаваше пети ден, а нея все още я нямаше. Той все повече отпадаше и губеше сили, а всяко движение го изтощаваше. Реши да напусне пещерата, в която се беше родил, за да се опита сам да си хване нещо. Но се оказа твърде бавен и тромав. Макар че все още растеше, тялото му вече беше добре развито. Когато имаше храна, усещаше надигащата се мощ на мускулите си. Искрящите му тъмносини люспи бяха започнали да се втвърдяват. Но крилете му още бяха твърде слаби за полет и само се удряха в клоните на дърветата, спъвайки всяка негова крачка. Гората лениво се къпеше в късните следобедни лъчи на слънцето и не се интересуваше от него. Ако искаше да живее, трябваше сам да си хване храна. И то бързо, докато още имаше сили.

Читать дальше →