Кратък послеслов (В който един удавник бива изгорен и емигрира. Околосветско пътешествие на недоизгорения еретик. Фабиан и „нравствените съдници“)

Начало книги

Когато преди три десетилетия написа историята на моралиста Якоб Фабиан, Кестнер остави своя герой да се удави. На някои това не се стори достатъчно. Две години по-късно Хитлер и Гьобелс извадиха тленните останки на покойника и ги подложиха на аутодафе. „Фабиан“ изгоря на кладата пред Берлинския университет наред със съчиненията на Хайне и Лесинг, на Цвайг и Фойхтвангер.

Но въпреки двойната си смърт, Фабиан продължи да живее. Той прекрачи границите на онази Германия, в която му бе забранено да съществува дори като удавник, и се появи в превод в 29 страни по всички краища на земното кълбо. Бе издаван и преиздаван, четен и препрочитан. Милиони хора от всички континенти бяха потресени от онова, което имаше да им каже Кестнер за живота в Германия в навечерието на хитлеровата „ера“.

А когато през май 1945 година знамето с пречупения кръст бе свалено завинаги от кулата на Райхстага, заедно с хилядите емигранти в Германия се завърна и възкръсналият удавник, недоизгореният еретик Якоб Фабиан. По повод първото следвоенно издание на тази книга писателите Щефан Хермлин и Ханс Майер писаха: „Светът, сред който живя Фабиан, сега вече не съществува. За наше време историята на Ерих Кестнер е нещо като «document humain». Да си зададем сега въпроса точно тъй, както би следвало да си го зададе един съвременен критик: има ли какво да ни каже днес Фабиан? Положително да… Като всички добри книги и тази, при коренно различни условия, добива съвсем ново значение.

Читать дальше →