Отровителят

Начало книги

След като се регистрира и се качи в стаята си, Кейлъб застана пред високото огледало, завинтено към вратата на банята, и разгледа челото си. На задната седалка в таксито бе спрял кървенето, притискайки ръкава на ризата си към раната, но под кожата му все още имаше мънички парченца стъкло от чашата, която тя бе запратила. Изчовърка ги с нокът и ги хвърли на мокета.

Само че кръвта потече наново: тънка струйка се провря между очите му и се раздели от двете страни на носа, за да се спусне в две следи към ъгълчетата на устата. Вгледа се в картината за момент: кръвта по лицето му и отока, който вече започваше да се оформя на челото, след което отиде до умивалника и намокри една от кърпите. Изви я, за да изцеди водата от нея, после седна на пода, подпрял гръб на вратата на дрешника. Забеляза в гънките на червения мокет късчетата натрошено стъкло.

Беше добро стъкло. Кристал „Мурано“… може би. Бяха купили сервиза чаши без столче в „Мейсис“ на Юниън Скуеър миналата година за Коледа, веднага след като тя се бе нанесла при него. На ледената пързалка до осветената елха имаше кънкьори и те се задържаха там един до друг, за да ги погледат. Тя беше толкова топла тогава, сякаш в роклята ѝ имаше вшити въгленчета.

Читать дальше →