Златните плочи на Харати

Начало книги

Сега, когато пиша тези редове, не знам защо, но изпитвам неизразима тъга. Тъжно ми е. Спомням си, че на 22 август 1999 г., когато пристигнахме в столицата на Непал Катманду, още на летището ме обзе това чувство и то толкова силно, че нямаше как да не му обърна внимание.

„Защо ми е тъжно?“ — мислех си аз, докато смъквах раниците от багажната лента. След кратка разправия с рояка нахални таксиджии, най-после се натоварихме на две трошки и разбирайки, че цените за нас, белите хора, са двойно по-големи, все пак успяхме да се придвижим до центъра на града. Настанихме се в неугледен хотел със стряскащото име „Пирамида“.

Безпокойството обаче не ме напускаше. Избрах подходящ момент и незабелязано се отделих от останалите. Седнах на мръсните стъпала отпред и запалих цигара. Наоколо бързо сновяха ниски, жилави непалци, от време на време се мяркаха едри фигури на европейци и американци. Никой не ми обръщаше внимание, дори просяците не ме бяха забелязали.

Читать дальше →