Знакът на пламъка

Начало книги

Архидякон Феран Мартинес, стигащ до изстъпления в ревностния си католицизъм, изнасяше все по-пламенни проповеди срещу еретиците. На 15 март, сряда — първият ден на Великите пости, неговото вдъхновено и пълно с ненавист красноречие докара енориашите му до такъв неистов бяс, че те се понесоха от църквата направо към еврейския квартал на Севиля. Ако не беше своевременната намеса на градските власти, щяха да последват масови убийства. Двама от водачите на тълпата бяха заловени и бичувани. Но наказанието им съвсем не обезкуражи фанатиците, а превърна в техните очи двамата водачи в мъченици и подхрани омразата на последователите им. През лятото на 1391 г. яростта срещу еретиците се разпространи от Севиля към съседните градове и накрая из цяла Испания с ужасни последици. Загинаха почти десет хиляди неверници, повечето убити с тояги и камъни.

А някои бяха изгорени.

Франция

Религиозните изстъпления в Испания не бяха изключение. От началото на Средните векове една ерес, родена от религията на Близкия Изток, събра толкова много последователи, че се превърна в сериозна заплаха за Църквата. Според тази ерес, известна под името албигойство, доброто и злото са равнопоставени сили и не един Господ, а двама управляват вселената, и Сатаната е равнопоставен и също толкова гениален колкото Бог, с когото е в непрекъсната борба. Тялото — плътта — е вместилище на Сатаната. Умът — душата — е път към спасението.

Читать дальше →