Ловци на време

Начало книги

Той вече не я наричаше с името на мъртвата си съпруга, въпреки че невероятната прилика караше сърцето му да се свива. Понякога, когато се събуждаше и я откриеше да седи край болничното му легло, си мислеше, че халюцинира.

— Как се казвам? — попита го тя.

— Аманда — отговори предпазливо той.

— Отлично — каза лекарят. Грижовният мъж така и не спомена каква е специалността му, но Бейлинджър предполагаше, че е психиатър. — Мисля, че е време да ви изпишем.

Таксито навлезе в бруклинския квартал Парк Слоуп. За да откъсне поглед от дългата руса коса и нежните сини очи на Аманда, които му напомняха толкова много за Даян, Бейлинджър се насили да погледне през прозореца. Видя голяма каменна арка, върху която се издигаше статуята на крилата жена с надиплени дрехи.

— Гранд Арми Плаза — обясни му Аманда. — Ти обичаш историята, така че би трябвало да се досещаш, че арката бележи края на Гражданската война.

Дори гласът й му напомняше за Даян.

Читать дальше →