Убийство с любов

Начало книги

Телефонът звънна рано на 14 декември, в седем и петнайсет, и бе причина Софи да запомни завинаги тази сутрин. Така става със смъртта. Настанява се в малки безпаметни мигове и ги вкаменява. За втори път преживяваше нещо подобно. За първи път й се случи, когато беше на три години и влезе в спалнята на майка си, защото я бе чакала много дълго, но тя така и не бе дошла. Дори двайсет и пет години по-късно Софи все още ясно си спомняше онзи момент, сякаш някой го бе запечатал на снимка. Отворените прозорци. Разбърканите завивки. Бавно движещият се вентилатор на тавана. Острата миризма на урина. И усещането… че цялата жизнерадост е изсмукана от сърцето й и е изтекла като водата във ваната, когато майка й дръпнеше запушалката.

Този път обаче в паметта й завинаги щяха да се запечатат онези мигове преди телефонното обаждане. Все още седеше до прозореца и чашата й с чай бе несигурно закрепена на перваза. Топлата напитка бе замъглила малък участък от стъклото точно над ръба на чашата. Вестникът, отворен на предпоследната страница с рубриката „Изкуство и свободно време“ и сгънат на кръстословицата, лежеше на възглавницата до нея, а котката й Агата се бе сгушила в скута й като малко генераторче на топлина.

Читать дальше →