Суперкомандос

Начало книги

Два часа преди разсъмване аз седях в занемарената кухня, пушех от цигарите на Сара, слушах водовъртежа и чаках. Жителите на Милспорт отдавна си бяха в леглата, но из Пролива теченията все тъй упорито се блъскаха в плитчините и шумът им долиташе към брега, за да броди като призрак по пустите улици. Рядката мъгла, идваща откъм водовъртежа, се трупаше по улиците като муселин и лепнеше по кухненските прозорци.

Благодарение на хапчетата бях бодър и за пети път от началото на нощта проверявах оръжието, подредено върху нащърбената дървена маса. Игленият пистолет на Сара, марка „Хеклер и Кох“, лъщеше мътно под слабото осветление, а отворът в долния край на дръжката зееше в чакане на пълнител. Оръжие за наемен убиец — компактно и съвършено безшумно. Пълнителите лежаха до него. Сара бе омотала всеки един с лепенка, за да се различават зарядите — зелен цвят за приспивните, черен за паешката отрова. Повечето пълнители бяха с черни ленти. Предната нощ Сара бе използвала доста от зелените срещу охраната в „Джемини Байосис“.

Читать дальше →