Стоте: Ден 21

Начало книги

Никой не искаше да доближи гроба. Независимо че вече четирима от техните бяха погребани в импровизираното гробище, останалите от Стоте все още се смущаваха от идеята да заровят тяло в земята.

Също така никой не искаше да стои с гръб към дърветата. След нападението дори пречупването на някоя клонка караше неспокойните младежи да подскачат от страх. Оцелелите от групата се бяха събрали в плътен полукръг, за да си вземат последно сбогом с Ашър, очите им постоянно се местеха от трупа в земята към сенките в гората.

Отсъстваше успокоителното пращене на огъня. Дървата им бяха свършили предната нощ и никой не се съгласи да отиде да събере нови. Уелс нямаше нищо против да го стори, но беше зает с копаенето на гроба. Нямаше желаещи и за тази работа, освен едно високо, мълчаливо момче от „Аркадия“ на име Ерик.

— Сигурни ли сме, че наистина е мъртъв? — прошепна Моли и се отдръпна от ръба на трапа, все едно се страхуваше, че той може да погълне и нея. Тя беше само на тринайсет години, но изглеждаше по-малка. Или поне доскоро бе така. Уелс помнеше, че ѝ помогна, когато корабът им катастрофира на повърхността — тогава закръглените ѝ бузи бяха покрити с прах и сълзи. Сега лицето на момичето беше слабо, почти мършаво, а на челото ѝ имаше порезна рана, която не изглеждаше добре почистена.

Читать дальше →