Момичета с броеници

Начало книги

Около нея витае някаква зимна тъга, дълбоко заседнала меланхолия. Никак не съответства на шестнайсетте й години. Дори в смеха й не прозира някаква вътрешна радост.

А може радостта изобщо да липсва.

Такива като нея се срещат постоянно: тя винаги върви сама, притиснала учебниците към гърдите си, с поглед вперен в земята, неизменно замислена. Вечно изостава с няколко крачки от останалите момичета и приема с готовност редките трохи на дружбата, които й подхвърлят. Преминала е всички жалони на съзряващата младост, отрупана с чужди грижи. Отказва да приеме хубостта си, сякаш някой й дава право на избор.

Името й е Теса Ан Уелс.

Има дъх на току-що откъснати цветя.

— Не те чувам — казвам й.

— … господ е с тебее — долита слабият глас откъм параклиса. Вероятно е задрямала и съм я стреснал. Взех я рано сутринта в петък, а вече наближава полунощ в неделя. Цялото това време прекара в параклиса, в почти непрестанни молитви.

Читать дальше →