Проклятието на черната луна

Начало книги

Бих умряла за него.

Не, чакайте! Не би трябвало да започвам оттук.

Знам това. Но оставена да правя, каквото искам, бих предпочела да се плъзна над събитията от следващите няколко седмици и да профуча през тези дни като замажа някои подробности. По този начин ще се представя в по-ласкава светлина.

Никой не изглежда добре в най-мрачния си миг. Но точно такива моменти ни правят това, което сме. Изправяме се по-силни или се свиваме. Излизаме или победно, закалени от изпитанията, или пречупени от проклетата постоянна поредица от провали.

Никога не съм мислила за неща като най-мрачни мигове, изпитания и поредици от провали.

Изпълвах дните си с излежаване на слънце, пазаруване, работа на бара в „Тухларната“ (която винаги беше по-скоро купон, отколкото работа, и този живот ми харесваше) и измисляне на начини да подмамя мама и татко да ми помогнат да си купя нова кола. На двайсет и две години все още живеех при тях, в безопасността на моя защитен свят, успокоена от сънливите, бавно въртящи се вентилатори на Дълбокия Юг и уверена, че съм центърът на света.

Читать дальше →