Треска за лалета

Начало книги

Вечеряме — съпругът ми и аз. Парченце праз се е закачило на брадата му. Наблюдавам го как подскача нагоре-надолу като насекомо, оплетено в тревата, докато той дъвче. Гледам го лениво, защото съм млада жена и живея простичко, в настоящето. Все още не съм умряла и не съм се родила отново. Все още не съм умряла за втори път — защото в очите на света това ще се счита за втора смърт. В моя край е моето начало, змията се навива и поглъща собствената си опашка. А в началото аз съм още жива и млада, въпреки че съпругът ми е стар. Надигаме чашите с вино и отпиваме. Върху моята са изписани думите: Човешките надежди са крехко стъкло, следователно животът също е кратък — гравирано нравоучение, което виждам, докато пия.

Корнелис си отчупва къшей хляб и го потапя в супата. Дъвче.

— Скъпа моя, трябва да обсъдим нещо. — Той избърсва устните си с кърпичка. — Нима всички ние в този преходен свят не копнеем за безсмъртие?

Читать дальше →