Стая за гости

Начало книги

Предпочиташ да мислиш, че всяка жена си има един такъв и че просто се е случило този да е твоят.

Така е по-лесно. Ако никой не е свободен. В света ти няма място за онези, които са още навън. Няма любов към вятъра в косите им, няма търпение за слънце по кожата им.

Той идва през нощта. Отключва вратата. Влачи ботушите си през пътека от мъртви листа. Затваря вратата след себе си, плъзга резето на мястото му.

Този мъж: млад, силен, спретнат. Сещаш се за деня, когато го срещна, за онзи кратък миг, преди да разкрие истинската си същност, и ето какво виждаш: мъж, който познава съседите си. Който винаги изкарва боклука навреме. Който е в родилната зала в деня, когато се ражда детето му, сигурна закрила срещу злините в света. Майките го виждат на опашката в супермаркета и тикат бебетата си в ръцете му: Ще я подържиш ли за минутка, забравих да взема адаптирано мляко, веднага се връщам.

А сега е тук. Сега е твой.

Читать дальше →