Алхимия на любовта

Начало книги

На мен, знаете, и досега още не ми е ясно защо светът е устроен така, че опашката на прасето например е завита на колелце, а пък опашката на лисицата си виси спокойно надолу и дори се влачи по земята. Не ми е ясно така също защо зъбите на негрите са бели като нашите, когато кожата им е черна като катран. Не ми е ясно, най-сетне, защо хората, които се обясняват един другиму в любов и са, тъй да се каже, съвсем ефирни в чувствата си, изпадат обикновено в такива едни делириумни състояния на душите, че решават да се оженят и да се превърнат, с извинение, в хайвани.

— Хей, приятелю, я си затваряй устата! Тая работа не е тъй проста, както си я мислиш!

Зная, бе братя, много добре ми е известно, че има неща неизбежни, чел съм нещичко и за кармата, години наред съм си блъскал главата над въпроса за семейното щастие, ала все пак едно ми се вижда необяснимо: как тъй човекът, койго до вчера е носил на любимата си букети от рози и е декламирал в коленете й разни там брилянтни поеми за луната, изведнъж започва да й носи спанак или вързана за показалеца си салата, да й подхвърля миризливия си чорап за кърпене и дори да я ругае, задето е счупила иглата на примуса?

Читать дальше →