Nexus

Начало книги

Бау! Бау-бау! Бау! Бау!

Лай в нощта. Лае, лае. Пищя, ала никой не отговаря. Вия, но дори ехо няма.

Какво искаш — на изток от Ксеркс или на изток от Христа?

Сам — с мозъчна екзема.

Най-после сам. Колко прекрасно! Само че не е, както го очаквах. Де да бях сам с Бога!

Бау! Бау-бау!

Със затворени очи призовавам образа й. Ето го, плава в мрака — маска, изплуваща от морската пяна: bouche1 на Тила Дюрьо като панделка; бели, равни зъби; очи, по-тъмни заради туша, клепачите — отровно, лъскаво синьо; косата се развява лудо, черна като абанос. Актрисата от Карпатите и покривите на Виена. Издигнала се като Венера от равнините на Бруклин.

Бау! Бау-бау! Бау! Бау!

Крещя, но за целия свят сякаш шепна.

Казвам се Айзък Дъст. Намирам се в петия кръг на Данте. Повтарям също като Стриндберг в своя делириум: „Какво значение има? Дали някой е единственият или има съперник — има ли значение?“

Защо изведнъж ми хрумват такива шантави имена? Всичките ми съученици от милата стара Алма матер: Мортън Шнадиг, Уилям Марвин, Израел Сигел, Бърнард Пистнър, Луис Шнайдер, Кларънс Донахю, Уилям Оувъренд, Джон Куру, Пат Макафри, Уилям Корб, Артър Конвисар, Сали Лейбовиц, Франсис Гланти… Никой от тях никога не вдигна глава. Смазани, откакто са ги вписали в регистъра. Избити като усойници.

Читать дальше →