Кантата за Лейбовиц

Начало книги

Има писатели, чието творчество не е много обемно, но които са оказали влияние върху другите автори и върху любителите на фантастиката, определящо цяла епоха в развитието й. Такъв е Уолтър Милър — непубликуваният доскоро у нас американски фантаст, роден през 1922 г., боен летец от Втората световна война. Започнал да публикува през 1951 г. („Тайната на мъртвия купол“) в един период, когато американската фантастика е залята от опростени, еднопланови и сантиментални произведения, с дълбочината на анализа си той обновява някои от основните теми и инструменти на НФ. Героите му са с интересни, сложни характери, а творбите — многопластови и предизвикващи размисъл и дискусии. Неслучайно първата награда Хюго за новела през 1955 г. печели Уолтър Милър (младши) с „Дарстелър“ — впечатляващата история на саботиралия театър, управляван от компютър, запомняща се с дълбокия психологически анализ. Но, разбира се, световната слава за Уолтър Милър идва през 1961 г., когато той печели Хюго за романа си „Кантата за Лейбовиц“ — произведението, признато за едно от най-основателно наградените с Хюго в историята на модерната НФ. Проследявайки историята на човечеството 600 години след ядрения апокалипсис (I-ва част), 5 века по-късно (II-ра част) и след още 500 години (III-та част). Уолтър Милър ни въвлича неумолимо в дискусия за смисъла и целта на цивилизацията, за разрушителната и спасителна роля на технологията и културата, за ирационалните сили, дремещи дълбоко в човешката природа — егоистична и разрушителна, от една страна, хуманна и жертвоготовна, от друга. Моралната отговорност на учения, която често влиза в конфликт с жаждата за развитие, по неповторим начин се преплита, допълва и противопоставя на религиозната вярност към традициите и аскетизма.

Читать дальше →