Театърът на неспособните

Начало книги

Лилиом от Молнар, представление в Славянска беседа. Неспособните, и затова — излишните; излишните, и затова — уволнените. Уволнените от Народния театър. Те образуват своя трупа — Софийски драматичен театър. Но липсата на театрално помещение в София ги заставя да обикалят из провинцията. В София — в салона на Славянска беседа — те играят няколко пъти Лилиом, най-добрата пиеса на Франц Молнар.

Лилиом е млад човек, латернаджия в един будапещенски карусел. Млад, енергичен, дързък, буен, груб, суров. Той си намира любовница, Юлия, слугиня, селско момиче, и заживява с нея в къщата на една нейна леля. Без работа, понеже от упоритост напуща карусела: без работа, без пари; сиромашия. Един негов приятел, апаш и комарджия, го подвежда да причакат, убият и ограбят някъде при железния път един касиер евреин. Сцена на заговор, който двамата заговорници прикриват с тананикане на някаква апашка песен, колчем влезе в стаята някой друг човек. Стаята е също тъй фотографско ателие (синът на лелята е някакъв мизерен фотограф). Влиза стражар, който иде да се фотографира. Влиза и излиза с подозрителни погледи Юлия, жената на Лилиом, която ще има и дете от него. Двамата заговорници, гузно сгушени, тананикат своята песен. (Тази сцена се дава доста добре — създава се настроение.) Най-сетне Лилиом задига от кухнята големия готварски нож. Отиват — причакват пълния с пари евреин. Причакването е продължение на заговора — със същото мрачно настроение. Опитът излиза несполучлив. Евреинът насочва револвер. Дава сигнал. Идва полиция. Другарят успява да избяга. Лилиом се пробожда с готварския нож. Донасят го на носилка вкъщи. Сцена на изповед с Юлия. Без сълзи тя му прощава всичко — и плесницата, която е получила преди няколко дена. Той я е ударил, бил — защото е такъв; лош, груб човек; човек. И умира.

Читать дальше →