Железният човек

Начало книги

Вървеше сам през тълпата от хора, забързани за някъде. Той не бързаше. Нямаше причина да го прави, защото разполагаше с всичкото време на света. Провираше се спокойно в заобикалящата го блъсканица, без да обръща внимание на побутванията. Беше сам в морето от народ. Винаги беше сам.

Преди години посети психоаналитик и проведе няколко сеанса, смятайки, че това ще му се отрази добре. Мислеше си, че грешката е в него, а не в околните. На четвъртата седмица тегли майната на плешивия дребосък, който с тих компетентен му говореше за положителното развитие на неговото психично състояние. След това тегли майната на всички. Не беше лесно да пратиш по дяволите повече от пет милиарда души, но той го направи без задръжки. Беше сам в целия свят.

Живеeше в малък апартамент, забутан в един от сивите олющени блокове, захвърлени в предградията и забравени там. Напусна работа преди две седмици. Не беше кой знае каква служба, а и не плащаха добре. Когато получи оставката му, неговият шеф се ухили така, че едрите му, ослепително бели зъби пробляснаха с цялото си великолепие на луминисцентното осветление в кабинета — истинска гордост за изработилия ги стоматолог. Копелето никак не го обичаше. Той също не му оставаше длъжен.

Читать дальше →