Останалото е мълчание

Начало книги

Не знам защо пиша това.

Не е вярно, може би знам, но не искам да си го призная.

Дори не зная как да нарека онова, което пиша, малко претенциозно е да се казва „дневник“. Не че имам какво толкова да кажа, Ане Франк е писала дневник или Самюъл Пепис2, не някой като мен. Да го нарека „дневник“, но звучи научно, сякаш трябва да пиша в него всеки ден, а аз не искам. Ако се превърне в задължение, никога няма да мога да го изпълня.

Може да няма име. Просто нещо, в което пиша от време на време. Така ми харесва повече, определиш ли име на нещо, това пречи да видиш цялото и защо то има значение. Съсредоточаваш се върху думите, което е всъщност най-незначителното, върхът на айсберга… Не мога да се изразявам добре, винаги мисля в картини и описвам образи с думи. Затова никога нямаше да започна да пиша това, ако не бе Гейбриъл.

Напоследък се чувствам потисната за няколко неща. Мислех, че го прикривам добре, но той забеляза. Гейбриъл забелязва всичко. Попита ме как върви рисуването и аз казах, че не върви. Гейбриъл ми наля чаша вино и поседнах до масата в кухнята, докато говори.

Читать дальше →