Среднощният диамант

Начало книги

— Ей, ти! Момиче! Не прави и стъпка повече или ще те пронижа!

Замръзнах на място, на половината път нагоре по големите каменни стълби, които водеха към катедралата на Кириел.

Зад гърба ми прозвуча потропването на ботуши и мигове по-късно един млад страж се втурна да ми препречи пътя. Беше по-висок от мен с почти трийсет сантиметра, с тъмна коса, обръсната почти до кожа като на мнозина от стражите. Онова, което много от стражите не правеха обаче, бе да размахват кинжал така уверено. Повечето пазеха спокойствието на града с тежки палки.

Срещнах спокойно погледа му:

— Моля за извинение, сър, но отивам да се помоля.

— Не ми ги пробутвай тия. — Лицето му се разкриви в намръщена гримаса. — Всеки знае, че вие, симитата, сте езичници аланзанци. И знам коя си ти. Помня теб и проклетия ти брат.

В мен припламна искрица гняв, но я затаих. Имах голям опит в пренебрегването на подобни подмятания.

— Всъщност смятах да се помоля за душата му. Аз съм предана поклонница на Урос. Мислите ли, че ангелите биха допуснали една еретичка да стъпи на тази свята земя?

Читать дальше →