Сребристи сенки

Начало книги

Събудих се в мрак.

Това не беше нищо ново, тъй като се събуждах в мрак през последните… ами не зная колко много дни. Би могло да са седмици или дори месеци. Бях изгубила представа за времето в тази малка, студена килия с груб бетонен под вместо легло. Моите похитители ме държаха будна или заспала, по свое усмотрение, с помощта на някакъв наркотик, което правеше невъзможно да се броят дните. Известно време бях сигурна, че ми го дават с храната или водата, затова обявих гладна стачка. Ала единственото, което постигнах, бе да ме хранят насила — нещо, което никога не бих искала да преживея отново — и никакво избавление от наркотика. Накрая разбрах, че го вкарват през вентилационната система, но за разлика от храната не можех да обявя въздушна стачка.

Известно време се залъгвах с наивната идея, че мога да отчитам хода на времето по менструалния си цикъл, както жените в първобитните общества са следели цикъла си по луната. Моите похитители, привърженици на чистотата и ефективността, дори ми осигуриха необходимите санитарни продукти за женска хигиена, когато му дойде времето. Но и този план пропадна. Тъй като рязко бях спряла хапчетата против забременяване, хормоните ми се объркаха и цикълът ми стана нередовен, лишавайки ме от възможността да следя каквото и да било по него, особено в съчетание с объркания режим на спане. Бях сигурна единствено, че не съм бременна, което беше огромно облекчение. Ако се тревожех за детето на Ейдриън, алхимиците щяха да имат неограничена власт над мен, но в това тяло бях само аз, а аз можех да понеса всичко, на което ме подлагаха. Глад, студ. Това нямаше значение. Нямаше да им позволя да ме пречупят.

Читать дальше →