Жената на разбойника

Начало книги

Изпънат като стрела, висок и широкоплещест, Вървящият в сянката бе здраво стъпил с мускулестите си крака върху земята, където любимата му съпруга Утринна мъгла бе загубила живота си. Над него се издигаха величествени планини, покрити със сняг. В сравнение с тях дори внушителната му фигура изглеждаше незначителна. В годините, прекарани със сиуксите, Вървящият в сянката бе споделял тяхната болка и тъга, но дълбоко в себе си знаеше, че бъдещето му е другаде. Тялото му бе заякнало и възмъжало, приспособявайки се към суровия климат и капризите на природата. Но за съжаление, дошло бе време да напусне племето.

Бягащият лос отвеждаше своите хора в резервата и Вървящият в сянката разбра, че трябва да поеме по нов път. Мястото на племето не беше в резервата, също както и неговото, но той поне имаше избор.

Обърна се към слънцето, наслаждавайки се на топлите му лъчи, които падаха по широките му загорели гърди. Орлово перо се вееше в махагоновата му коса, потъмняла с времето; някога яркочервена, сега бе добила богатия, тъмен цвят на кестена. Запита се дали и косата на близначката му също е потъмняла или все така грее като жив пламък. Време е да разбере, реши той. Отдавна трябваше да посети Орегон Сити.

Читать дальше →