Обичай ме страстно

Начало книги

Вратата на преобърнатата карета се отвори с трясък.

— Излизай оттам, копеле, заедно с твоята мадама!

Ариел изстена, замаяна, но все пак осъзнаваща властния глас, който гърмеше над нея, издавайки заповеди, лишени от всякакъв смисъл. Дали не принадлежеше на единия от двамата разбойници, които ги преследваха, когато каретата се обърна, запита се тя отпаднало, опитвайки се да побутне тежестта, която я затискаше. Какво ставаше с ръцете й, защо не можеше да ги помръдне? Възвръщайки полека съзнанието си, Ариел погледна нагоре и видя, че единият от пътниците беше паднал върху нея при преобръщането на колата. Беше шерифът, който нае дилижанса в Тексаркана, водейки със себе си двама затворници. Затворниците, един мъж и една жена, бяха с белезници и пътуваха така през цялото време след Тексаркана.

— Чуваш ли ме? Излизай оттам, Дилън!

Ариел бавно вдигна очи към мъжа, който преди миг беше отворил вратата, внасяйки нова заплаха в дивото пътешествие, което тя беше предприела без съгласието на майка си. Присвила очи под яркото слънце, Ариел видя едни крака да заемат мястото на вратата. И какви крака! Обути в сини панталони от дебел, груб плат, те като че ли се извисяваха незнайно докъде, а ботушите, стъпили здраво от двете страни на отвора, очертаваха краищата на вратата. От това, което можеше да види, Ариел реши, че мъжът е висок, а ако можеше да се съди по мощните прасци и бедра, останалата част от тялото му навярно беше маса от мускули. Какъв беше той? Разбойник? И защо я наричаше „мадама“?

Читать дальше →