Черният рицар

Начало книги

Внушителният рицар впи в опърпаното десетгодишно хлапе студените си сиви очи, в които не се четеше състрадание.

— Знаеш ли кой съм аз, момче?

Момчето хвърли кос поглед към странния рицар, но не се огъна пред безстрастните, твърди като кремък, очи.

— Не, сър.

— Майка ти нищо ли не ти е казвала за баща ти?

— Казваше, че е англичанин и не я искал. Оженил се за нея и после я изоставил. Мразя го! — изрече детето със свирепа решителност. — Макар никога да не съм го зървал, винаги ще го мразя!

— Хъм! — изрече високият рицар, поглаждайки безбрадата си челюст. — Пази тази омраза, момче. Подхранвай я. Тя ще ти трябва, за да можеш да издържиш в идващите години. Светът няма нужда от копелета.

Момчето се изпъна гордо, издаде напред квадратната си брадичка с войнствен жест и заяви:

— Аз не съм копеле, сър. Баба Нола казва, че баща ми и майка ми са били венчани от свещеника в селската черква, а тя не лъже.

— Трудно ще ти бъде да го докажеш, момче — каза сурово рицарят. — Ако искаш да оцелееш, по-добре си избий от главата тези измислици.

Читать дальше →