Скрити таланти

Начало книги

Висок и сух мъж, облечен в черен измачкан костюм, се появи на панаира. Под сакото си носеше спортна риза на бели и жълти квадратчета. Косата му бе черна и мазна, разделена на път и сплъстена върху слепоочията. Очите му бяха светлосини, а кожата му изглеждаше като ощавена. Лицето му бе безизразно, сякаш изсечено. Макар да бе трийсет и девет градуса, а може би и повече, мъжът не се бе изпотил. Насочи се към една от сергиите и се загледа в онези от хората, които се мъчеха да вкарат топчетата за пинг-понг в подредените на една дълга маса буркани за риба. Едър мъжага с нахлупена сламена шапка размахваше комично бастун от бамбуково дърво в дясната си ръка и не спираше да ги убеждава колко е лесно да го направят.

— Опитайте късмета си! — призоваваше той. — Спечелете наградата! Детска игра е това!

Дъвчеше вяло полуизпушена цигара, като я местеше ту в единия, ту в другия ъгъл на устата си.

Известно време слабият мъж в черния измачкан костюм наблюдава зрелището. Никой от включилите се в играта не можеше да улучи бурканите. Използвайки параболични прийоми, някои от играчите успяха да хвърлят топчетата близо до бурканите. Ала в крайна сметка безуспешно. Други се опитваха да сполучат, като завъртят топчетата фалцово с удар по масата. Но шансът никому не се усмихваше.

Читать дальше →