Досадната муха

Начало книги

Една муха кацна върху бюрото на господин Пресман, на няколко сантиметра от дясната му ръка.

Той автоматично махна да я пропъди и мухата отлетя.

Пресман продължи внимателно да чете договора. После се сепна, вдигна рязко лявата си ръка, издърпа ръкава на ризата, погледна часовника. Дванайсет и тринайсет. Онова говедо Мастърс пак закъсняваше — типично за него. „Парите са мои, Пресман! Ще чакаш…“

Е, да, така е в живота.

Пресман остави химикалката, разтърка тила си. Болката го накара да се намръщи. Дали не се задаваше нова мигрена? Май трябваше да глътне нов аспирин.

Смехът му прозвуча като дрезгава кашлица. Не, не можеше да си позволи никакви шеги със здравето. Кръвта му сигурно бе станала на вода след цялото това индустриално количество аспирин, което беше погълнал през последните седмици.

Пресман леко въздъхна, затвори очи. Разтърка клепачи.

„Побързай, Мастърс! Къде се бавиш, проклетнико?“

Нещо пролази по дясната му китка, спусна се надолу. Той се сепна, отвори очи точно навреме, за да види как мухата отлита от ръката му за втори път и изчезва.

Читать дальше →