Уикенд в Зюидкот

Начало книги

Слънцето продължаваше да блести над редиците изоставени автомобили, наредени, додето поглед стига, от двете страни на улицата. Вървейки, Майа забеляза една много хубава меркури, цвят каки. Сигурно е била на някой генерал — флагчето още си стоеше. Двама войници спяха в колата. Бяха смъкнали предната седалка и изтегнати в цял ръст, разперили ръце, спяха един до друг на меката тапицерия с израз на дълбоко блаженство. Майа чу шум от колела по паважа и в същия момент отдясно се показа количка с дъсчена платформа, тикана от един пехотинец. Върху нея, с краката напред, беше просната някаква жена. Роклята й, запретната почти до корема, откриваше бели, пълнички бедра, които при всяко разклащане на количката се подрусваха като в някакъв неприличен танц.

Скърцайки с двете си колела върху неравния паваж, количката зави в улицата, по която вървеше Майа, и се изравни с него. Очите на жената бяха изцъклени, а на слепоочието й зееше черна дупка. Бедрата й продължаваха да се тръскат при всяко друсване.

Читать дальше →