Най-непохватната вещица

Начало книги

Заобиколена от борова гора, на върха на планината се издига „Академията за вещици на госпожица Какъл“. С мрачните си сиви стени и островърхи кули сградата прилича повече на затвор, отколкото на училище. Понякога, човек може да види ученичките да се носят върху метлите си над стената на спортната площадка, подобно на прилепи, но обикновено лека мъгла скрива мястото така, че ако човек погледне набързо нагоре към планината, вероятно изобщо не би забелязал, че там има някаква сграда.

Всичко, свързано с училището, бе мрачно и призрачно. То имаше дълги, тесни коридори и виещи се стълбища, а самите момичета биваха облечени в черни сукмани без ръкав с плисирана долна част, дълги черни чорапи, черни, подковани с налчета боти, сиви блузи и сиво-черни вратовръзки. Дори летните им униформи бяха на сиво-черни карета. Единственото цветно нещо бяха копринените колани на туниките им — в различен цвят за всеки отделен дом — както и училищната значка, която представляваше черна котка, седнала върху жълта луна. За специални поводи — при раздаване на награди или за Хелоуин — имаха друга униформа, представляваща дълга роба и висока, островърха шапка, но тъй като и тези дрехи бяха черни, не внасяха кой знае какво разнообразие.

Читать дальше →