In aeternum

Начало книги

Безличната бяла стена бе вперила празният си ужасяващ поглед в Клара. Момичето изглеждаше напрегнато. Животът нямаше да има същото значение за нея. Единственото, което би желала сега, бе още един шанс за Кейн, но събитията предвещаваха повече зло, отколкото би могла да понесе. И си помисли — човек е едно от малкото животни, способно да се адаптира към неприятните обстоятелства, да носи бремето на нещастието и злото. Единственото животно със съвест и различаващо се от останалите, когато изгуби тази съвест. Това би го направило по-смъртоносен от гръмотевицата, подпалила самотния дъб насред полето; по-жесток от лъва, нахвърлящ се връз антилопата; по-безжалостен от скорпиона. А изгуби ли и последната надежда, тогава той е способен да се раздели доброволно и със своя живот.

Нещо странно ставаше с нея. Потръпна.

— Мис… — гласът на лекаря. Звънтящ и сух като току-що изпразнена чаша горчиво питие. — Боя се, че го загубихме… Съжалявам.

Читать дальше →