Мортилия

Начало книги

Нито просторният светложълт дом с големи прозорци на юг, нито късо подстриганите ливади с рехава къртичини, нито басейнът — нищо в тази територия не е негово. Решението на Фондацията беше категорично: „Дава се на Алфред Медухов, първи клас пилот, за да му служи до смъртта.“ — „А коя ли от вещите е наша и след смъртта?“ — рече след церемонията Фанг Чжао със самодоволството на източен мъдрец.

Още тогава Алфред Медухов разбра, че не е грижа и благодарност, а деликатен доживотен арест, затова обитава хиляда и петстотинте квадратни метра с чувството на обречен, пък и не познава света отвън и се страхува от него. Понякога си позволява малки размествания, по-скоро от любов към движението, отколкото от стремеж към удобства, но наблюдателното око на Антония открива всяка промяна, разместена вещ, мазно петънце или накриво покарала роза. Ще свие устни, ще ходи няколко дни напрегната и недоволна, докато педантизмът й победи в безсловесната война с Алфред и със самоволните отклонения от реда. После всичко става като вчера, като завчера, защото тя не понася хода на времето и в желанието си да изолира Алфред от него е махнала часовниците от дома.

Читать дальше →