Лицата на Кристофър Прист

Начало книги

Всеки взрив рано или късно отшумява, колкото и могъщ да е той, колкото и голям да е периметърът на разрушенията. „Новата вълна“ в английската фантастика дойде не просто като вълна, а като цунами — заля, разруши и си отиде. Това се случи в средата на 60-те години, когато на честолюбивите англичани им дотегна да ги смятат за „провинция на САЩ“ във фантастиката, шумно провъзгласиха своя нова програма, вдигнаха срещу противниците си тежките дула на огромна критическа артилерия, обявиха себе си за революционери, за подвариант на „сърдитите млади“. Но шумотевицата продължи само десетина години, после поутихна, страстите се уталожиха и всичко като че ли тръгна постарому. Разбира се, останаха няколко дузини великолепни книги, което съвсем не е малко.

Във всяко подобно разместване на пластовете винаги има раздвижващи и раздвижвани. Едните са апостолите на делото, другите са неговите мълчаливи мисионери. В епицентъра на „новата вълна“ бяха писателите Брайън Олдис, Джон Бранър и Джеймс Балард, а малко встрани, но винаги с тях — Майкъл Мууркок, Самюъл Дилейни, Чарлз Плет, Дъглас Масон, Литър Тейт и т.н. Повечето от тях бяха дебютанти и на студентска възраст. И ако продължим още малко списъка, в него неминуемо ще попадне още едно име — Кристофър Прист.

Читать дальше →