Тринадесет „Оскара“

Начало книги

Седях на маса с чудновата овална форма, която по нещо ми напомняше орбита с две слънца. В ресторантчете имаше още шест такива маси, но моята беше разположена по-удобно от другите. Първо, защото до мен кротко дремеше в дървеното си сандъче някаква доста симпатична, макар и посърнала палма, а аз обичам стайните растения. Вторе, виждах всеки, който влиза или излиза. Трето, можех безпрепятствено да се наслаждавам на морския залез. Наблюдавах как се зараждат вълните, как растат, надигат се, образуват бял ослепителен гребен, който достига до крайбрежните скали и се разбива в тях.

За пръв път идвах тук, на Черно море. След нашите северни реки и езера водата ми се видя неестествено топла, сякаш я загряваха изкуствено. Самото море по-скоро ми приличаше на топлокръвно живо същество и аз, да си призная, през тези два дена така и не се престраших да поплувам дори близо до брега.

Ресторантчето беше празно, по това време летовниците още дремят върху нажежените камъни или вяло подмятат карти — убиват времето с дивашки игри от рода на белота. Градусът на настроението се покачва по-късно, към осем-девет часа, а засега на масата вляво едно старче пенсионер решаваше кръстословица, като от време на време си сръбваше от чашката с коняк, а на масата отдясно, до отворения прозорец, млада двойка, без съмнение влюбени, нещо си шепнеха и неочаквано избухваха в гръмогласен смях.

Читать дальше →