Накъде бързаш, мравке?

Начало книги

— В древността лалетата са цъфтели не през май, а пред юли. Няма смисъл да спорите, момчета — каза Лерка, като се опитваше да улови с език капката роса от наведената човчица на цветето. — Вижте, на гости ни е дошъл един ручей…

И наистина от пукнатината в надвисналата над нас скала се виеше лента от живо сияние. Изглежда, обедното слънце бе стопило снега в пукнатината и към нас пълзеше, като потръпваше и заобикаляше снопчетата миналогодишна трева, едно плахо същество — ручей. В трапчинката около луковицата на лалето той поспря в нерешителност, сякаш да набере сили, а после уверено се шмугна покрай нас, като ни раздели — мене и Лерка от Андрогин. При този си порив той пресече тънката, едва забележима нишка на мравешката пътека.

— А защо през юли, хайде де, познайте — предложи Лерка. — Кой първи ще каже?

Аз мълчах. Няколко мравки, откъснати от родната стряха край пъна, се скупчиха пред сияйната преграда. След кратко умуване като по команда се пръснаха по протежението на ручея, изглежда, за да търсят място за прехвърляне през него.

Читать дальше →