На младоженката (Съвременна приказка)

Начало книги

Три милиона осемстотин четиридесет и седем хиляди сто двайсет и второто листо на измръзналата брезова горичка падна върху мократа трева. То тупна до главата на гарджето. Шумът от отроненото листо накара птичето да отвори очи и да погледне накриво огненото дървесно перо. Все още беше живо, в него още струяха родените през отдавна отминалата пролет токове и тлееше топлинка там, където перото бе се откъснало от тялото на брезата.

За кой ли вече път гарджето се опита да изграчи, но от клюна му се изтръгна нечут от никого освен от листото хрип — измъчен и приглушен. То отдавна бе изгубило сили в напразното си старание да се отърве от кълбото разноцветни жици, омотали крачката и крилото му. С кълбото беше се сдобило, подучено от своя баща гарван, зад огледалната стена. Там върху огромни камъни бяха накацали, с насочени към звездите клюнове, също огледални мъртви птици, а вътре във всяка от тях имаше толкова много разноцветни кълбета, че те биха стигнали за гнезда на цялото гарваново племе на Земята. Понякога тези блестящи птици приклякаха, отблъскваха се с четирите си крачета и веднага изчезваха в небето. Те изчезваха — в това бе загадката! — безшумно, дори стъбълцата на тревите под тях не се поклащаха. А в незапомнени времена, според разказите на прадядото гарван, тези птици ревели по-силно от тайнствения източносибирски звяр изюбъра1, по-силно от ранена мечка, по-страшно от гръм гърмели и заради този гръм и рев дъбовете от тукашната гора се преселили в други краища.

Читать дальше →