След полунощ

Начало книги

Мъжът бродеше през забулените в мъгла улици в търсене на плячка. Стъпките му по паважа бяха само шепот, развяващото се палто се плъзгаше от сянка към сянка. Макар че на минаване привличаше жадните погледи на главорези, улични крадци и евтини проститутки, дебнещи в тъмните входове, той не им обръщаше внимание. За него нощта не криеше ужаси. Или поне не такива, които идваха от живите.

В последно време мракът беше станал любимото му време от деня — и същевременно най-големият му враг. Часове, за които копнееше и от които се стремеше да избяга. Когато вятърът нахлу в тясната уличка и довя мъгла и облаци, той вдигна лице към луната. Сетивата му се разкъсваха от жажда за светлина. Но дори под мътно-сребърните лъчи не можеше да се освободи от жаждата за кръв, завладяла душата му. Може би вече беше късно. Може би вече се бе превърнал в един от онези, които гонеше. В хищник без милост и разкаяние.

Читать дальше →