Отмъстителят

Начало книги

Момчето се промъкна в замъка. Аромат на розмарин го удари в носа и стъпките му се забавиха. Той затвори за миг очи и се остави ароматът да замае сетивата му, както миналата нощ, когато мащехата му бе направила реверанс пред него, докато танцуваха. Къдриците й милваха бузата му, докато го водеше. Той отвори очи. Тъмни мигли обрамчваха безрадостни дълбини.

Не биваше да идва тук. И на пулта на баща си можеше да се научи да пише музика. На придворни маниери се учеше долу в залата. Коя рицарска добродетел можеше да овладее в стаята на мащехата си? Баща му щеше да се върне от война след две седмици. Искаше само да види мащехата си — да й благодари за любезността и грижите, докато баща му отсъстваше. Пред отворения прозорец издрънчаха копия, последвани от шумен смях. Дворът, където пажовете се упражняваха, сякаш се намираше в друг свят. Пред него се простираше празна стая, заляна от слънце. Усещаше разочарование и облекчение, докато вървеше напред с котешка гъвкавост, която не подхождаше на четиринайсетте му години.

Читать дальше →