Крадец на сърца

Начало книги

Писъкът на майка му прониза нощния мрак.

Отчаяният вик не можа да надвие шума пред схлупената къщурка, тракането на колелата, крясъците на уличните търговци и поканите на проститутките. Момчето бе коленичило пред купчината одеяла и поднасяше към устните на майка си ръждясала лъжица. По брадичката й потече мътна вода.

— Няма нищо, мамо. Пийни малко — помоли то.

Докато тя се опитваше да отпие, нервният поглед на момчето се стрелна към издутия й корем. Огромната маса беше в грозен контраст с измършавялото лице и изпъкналите ребра.

Мама е много стара, за да има дете, помисли си замаяно момчето. Миналия месец навърши двадесет и осем. Ноктите й се впиха в ръката му и тялото й бе разтърсено от нови болки. Лъжицата се изплъзна от вдървените му пръсти. То стисна здраво зъби, за да потисне собствения си вик от болка, издържа на натиска на ръката й и сърдито прогони обезкуражаващите мисли, които не излизаха от главата му: Много стара. Много слаба. Много бедна.

Читать дальше →