Последният дракон

Начало книги

Лети ми се. В името на Мрака, как ми се лети! Не съм летял сигурно от поне два-три месеца… Крилата ми забравиха какво е да се разперят свободно и да се реят по облаците, надбягвайки се с вятъра, предизвиквайки слънцето и подигравайки се на така бавните и тромави в сравнение с мен птици. Не… всъщност, както и да се мъча, едва ли ще мога да ви обясня какво точно е усещането. Просто трябва да си летял. Наяве, не насън, понеже преди време доста хора сънуваха едва ли не всяка нощ, че летят. Сега вече сънуват други, доста по-материални работи, но това е друг въпрос. Има ли смисъл да говорим за човешката деградация, когато дори аз, Онзи, Който Не Се Променя, започнах да слизам все по-надолу и по-надолу по стълбата, водеща към собственото ми унищожение?…

О… простете. Забравих да ви се представя. Къде отиде възпитанието ми?… Знам, че в момента ме гледате с широко отворени очи и зяпнала уста и се чудите този пък от коя ли лудница е избягал. Но първо наздраве… и благодаря, че ме изслушвате. В крайна сметка за моята възраст е характерно твърде богатото словоизлияние… а в последно време толкова трудно се намират добри слушатели. Искате ли да ви почерпя една бира? Добре, повикайте келнера, когато мине покрай нас.

Читать дальше →