Последната операция

Начало книги

Събудих се целият лепкав от пот. Гърлото ме болеше — явно пак бях крещял насън. В мозъка ми още отекваше ехото от току-що отминалия кошмар. Лошото бе, че не си го спомнях отчетливо; само някаква смътна фигура, подобна на призрак, се мотаеше из мозъка ми. И, да ви кажа честно, хич не горях от желание да повдигна воала и да разбера кой (коя, по-точно…) се крие под него. Знаех си, без да се налага да гледам.

Майната му. Вече трябваше отдавна да съм на работа. Какво проклятие: 26-годишен хирург, признат от „Science & Medicine“ за най-добрия в Западното крайбрежие, с втора специалност психоанализа, изкарал за собствено удоволствие от депресия един куп пациенти… а самият той не може да влезе в релси. Не може да си помогне.

А знаете ли кое беше най-страшното? Това, че дори когато се обръщах към колеги-лекари за помощ, нарочно им пречех. Криех от тях факти. Заблуждавах ги. Абе направо ги лъжех. Толкова много бях свикнал да крия любовта си, че дори не я споделях пред хора, които можеха и искаха да ми помогнат. Затова и досега не бяха успели да ме излекуват от кошмарите.

Читать дальше →