Коледна приказка

Начало книги

Имало едно време… Странно защо всички приказки трябва задължително да започват с „Имало едно време“, когато в повечето случаи онова, което го е имало по онова време, си го има и сега; нито е станало по-малко тъжно, нито по-малко красиво, нито по-малко вълнуващо… Странно. Но… обичай, какво да се прави. Вие, хората, понякога сте толкова привързани към обичаите, каноните и правилата, че на места даже съм се чудил има ли нещо, което правите без определен план, написан преди десетки хиляди години (и, разбира се, безвъзвратно остарял).

Както и да е — не е моя работа да философствам. Аз съм разказвач, а работата на разказвача е да изтръгва от душата си точно такива думи и истории, които задължително да се харесат на уважаемата публика, тоест, вас. Затова почваме по правилата.

Имало… по-точно — имаше едно време един тъжен магьосник. Въобще, ако трябва да наричаме нещата с реалните им имена, по принцип истинските магьосници винаги са тъжни, понеже мъдростта и зрелостта им тежат на раменете им като непосилно бреме, сравнени с пошлостта и безнравствеността, характерна за така наречените „хора“. Само че в последните векове светът се наводни с фалшиви и самозвани магьосници, които прикриваха некадърността си зад широко ухилени и неистински клоунски лица, така че гледката на един тъжен магьосник наистина бе нещо необичайно. Когато той вървеше по улиците, замислен над нещо известно само нему, хората се обръщаха след него, повдигаха вежди, а някои дори правеха многозначителен жест с показалец до слепоочието.

Читать дальше →